За книгата: година / Фактът, че не съм като всички останали, стана известен по време на пътуване до Меседин. Тогава бях на десет години и според обичая на нашия род баща ми ме заведе в рода Орел, който беше приятелски настроен към нас, за да ми намери булка и да се споразумеят за сватба, която нямаше да бъде скоро. В клана Ирбис е било обичайно да получите първа жена рано и да имате първородно дете до седемнадесетгодишна възраст. Само след раждането на наследник на мъж от нашия клан беше позволено да стане воин, за да не се прекъсва линията. Родът Ирбис се намираше в пещерите на Облачния хребет, над всички останали родове на нашето племе, което носеше гордото име Планински народ. Дори по-високо от Орловия клан. Живеехме в топли пещери, които се затопляха от горещ въздух, издигащ се от някъде недостъпни дълбини. В домовете ни беше топло и сухо през цялата година, независимо колко студено беше навън през зимата. Но това място, благословено от боговете, също имаше свои собствени характеристики - в нашия клан никога не се раждаха момичета, а магьосниците много рядко се раждаха сред бъдещите воини. Племето на планинските хора включва клановете на орела - старейшината, златния орел, хермелина и ирбиса. Живеехме доста бедно по стандартите на другите племена, но нашите воини бяха високо ценени - непретенциозни, безмилостни и свирепи мечоносци - най-добрите от най-добрите.